ИЗЧУ̀КВАМ1, -аш, несв.; изчу̀кам, -аш, св., непрех. и (рядко) прех. Чукам по нещо веднъж или няколко пъти; почуквам, чуквам. Една ранна утрин някой изчука на прозорчето ни. Кр. Григоров, ОНУ, 105. Разтреперан от мъчителните и безизходни мисли, Боньо хвана ръчката на мандалата и изчука. П. Славински, ПЗ, 22. Главният инженер изчука с молива си. – Тишина, другари! Има думата за отговор другарят директор! Ив. Мартинов, М, 26. Па си отиде, отиде / на Стоянови затворе, / па си изчука, извика. Нар. пес., СбНУ XLI, 416. изчуквам се, изчукам се страд. Но преди Петър да приближи вратнята, тя се изчука отвън. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 192. изчуква се, изчука се безл. Навън като че ли се изчука.
ИЗЧУ̀КВАМ2, -аш, несв.; изчу̀кам, -аш, св., прех. 1. С чук, с чукане оформям, правя нещо от метал, камък и под. Златарите изчукваха чаши, триеха с пиличките и златният прашец ги ослепяваше. Р, 1926, бр. 203, 2. Всеки един от тези ключове бе отново дело на ръцете му. Беше ги пилил, изчукал на малкото трофейно менгеме. З. Сребров, Избр. разк., 146. Събирали на една камара сякакъв метал, доро златите и сребърните си неща, за да изчукват от тях оръжия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 516. // Разг. Изработвам, правя нещо с инструмент (обикн. чук). – Нали нямахте пари? – Охо, като има нужда, да видиш как бързо се намират! Пък не съм и сакат. Два чифта обуща да изчукам, ще ги изплатя като нищо. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 62.
2. С чукане оформям, правя, издълбавам нещо върху повърхността на камък, метал и под. И великият хан Омуртаг не напразно заповядал да изчукат високо в канарите образа на баща му – Крум, яхнал на жребец. БР, 1931, кн. 3, 108. Поисках да стана да си вървя, ала агата ме спря с усмивка. А в съседната стая писарят изчукваше надписа върху камък, та ми пробиваше сякаш главата. А. Дончев, ВР, 240.
3. Прен. Разг. Спечелвам с работа, труд (пари); изработвам. Ех, не бяха паралии нейните наематели – шивачета и обущарчета от Търновско, дошли в столицата да изчукат някой лев. К. Константинова, НДД, 33. Ако изчука някоя пара – тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одърпан, да те е страх да го погледнеш. М. Георгиев, Избр. разк., 112. Беднички сме. Каквото изчукаме, си изпукаме. Ив. Вазов, Съч. XXI, 114.
4. Разг. С чукане, натискане на контактно копче, клавиши и под. на някакъв апарат или машина изпълнявам докрай нещо, за което е предназначен апаратът, машината. И когато тази телеграма се предаде в станцията, телеграфният чиновник току-що бе изчукал другата телеграма. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 68. Изчуках статията на машината за два часа. // За апарат, машина – изработвам (обикн. написвам) нещо чрез предназначения за това механизъм, който чука. И от този ден телексът започна да изчуква лаконични, но пълни с напрежение новини. Пог., 1970, бр. 427, 3.
5. С чукане, изваждам, махам, изчиствам нещо отнякъде; изтупвам. Дядо-Пуньовата луличка беше догоряла, той я обърна, изчука пепелта, забоде я в пояса си и като стана, упъти се към кошарата си. М. Георгиев, Избр. разк., 177. Момчетата са упорити и не напускат палубата. Макар бавно и с мъка, едни изчукват ръжда, други боядисват, преглеждат стоманените въжета. Б. Трайков, ВО, 28. Обр. Бедите лесно се забравят; но това, / което се вякчи в коравата глава / на българина, с чук не можеш го изчука. П. П. Славейков, КП ч. I, 25.
6. С чукане, потупване изчиствам нещо, обикн. от прах, пепел и под.; изтупвам. Чичо Горан изчука лулата си ο длан. Елин Пелин, Съч. ІІ, 77. Председателят изчука напрашените си ботуши. А. Гуляшки, СВ, 70.
7. С чукане изваждам семето на някои растения от обвивката му, шушулката и под.; очуквам. Елицините работници след вечеря се разотидоха по домовете си, а едно от момичетата отведе със себе си и Кирушка да изчукват леща. Ил. Волен, БХ, 116. Изчукаха [Георги и жена му] десетина снопа и се умориха. К. Петканов, СВ, 111. – Щом узрей кайсията, ще ме заведете да си прибера костилките, да не ги изчукат ратаите. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 24.
8. Прен. Диал. Избивам, убивам. – Двайсет и седем дена се лутахме през кърища и баири, гледахме да избягваме царските пътища. Ако ни усетеха, можеха да ни изчукат. Г. Караславов, ОХ II, 482. – Тия говедари – измърмори Захари Стоянов, – ако, не дай боже, са някои лоши хора, турско ухо, в ръцете им е да ни изчукат тая нощ като пилци. Л. Стоянов, Б, 158.
9. Диал. Стривам с чукане; счуквам. – Изчукай бъзови листа и ги натрий – рече пчеларят, – от него минава, аз тъй церя. Ц. Гинчев, ГК, 197. изчуквам се, изчукам се страд. Силно се набиват работните обръчи, като дъгите се изчукват отвътре и отвън, за да се получи необходимата форма на тялото. В. Цветков и др., МТД, 109.