ИЗЧУЧУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изчучу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Диал. Протягам напред (устни). Дамян извърна глава, видя кръглото му румено лице, изчучули устни и му смукна като на пеленаче. К. Петканов, ДЧ, 317. Мария не се показа на прозореца, не дойде при него. Изчучули устна [Боян] да засвири весела песенчица, та да го чуе годеницата му и да излезе от къщи. К. Петканов, ДЧ, 206.
2. Разг. Неодобр. Правя нещо да стърчи, да се издига високо някъде. Изчучулиха точно пред прозорците ни един висок блок. изчучулвам се, изчучуля се страд.