ИЗШЕПТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изшептявам и от изшептявам се; изшепване, прошепване, прошептяване. Злати Василев се наведе над него, хвана го за косата, повдигна главата му и я хласна ο земята. – Ето ти вода – рече той със зло, ядно изшептяване. Д. Ангелов, ЖС, 517.