ИЗШЀТВАМ, -аш, несв.; изшѐтам, -аш, св., прех. Диал. 1. Свършвам да шетам, да работя, да оправям нещо вкъщи; ошетвам. – Ела, седни, седни. Тези дълги столове пред всяка порта за какво са направени? – Те за сядане са направени, вуйчо докторе, ама когато изшетаме, като се мръкне, тогава. А. Каменова, ХГ, 22.
2. Изхождам, извървявам, обхождам много места или нещо изцяло. Никола ми се налюти, / изшетал, що ми прошетал / три девет бели градои / да барат лепа девойка. Нар. пес., СбБрМ, 459–460. „Брате ле, мило брате ле! / Сегде си, брате, изшетаф, / чаршии и по лъгои, / църни си очи заложвеф, / бело си лице продааф, / тук да те, брате, откупам.“ Нар. пес., СбБрМ, 197. Бавчата беше много голема; цел ден да оише, пак не моише да я изшетат. Нар. прик., СбНУ XIX, 11. изшетвам се, изшетам се страд.