ИЗШЍЛВАМ, -аш, несв.; изшѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изострям. Едно след друго те [върховете, зъберите] се открояваха от общата маса със своеобразните си форми и очертания; изшилени от резеца на вековете и бурите. Н. Попфилипов, РЛ, 46. изшилвам се, изшиля се страд.
ИЗШЍЛВАМ СЕ несв.; изшѝля се св., непрех. Диал. Изострям се.
◊ Изшилвам / изшиля нос. Разг. Отслабвам много.