ИЗШЍЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изшиля като прил. Диал. Който има остър, заострен край, връх и под. Пред мене стърчи южната част на върха: уединена, изшилена остра чука. Ив. Вазов, Съч. XVII, 100. Върху къдравите дъбе на Орлов връх падаше вече сянка и изшиленият грамаден хълм се очертаваше върху вечерното небе, приличен на глава със захлупен шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 281. Додованяка дохождаше както и по-рано в дюкянчето. Току се появеше отнякъде с изшилен черен калпак от яре. Й. Йовков, СЛ, 83. Лицето му беше дълго, птиче лице. На изшиления му гърбав нос едва се държеше златно пенсне, което висеше на дълъг черен шнур. Д. Спространов, С, 15.