ИЗШЍТКВАМ, -аш, несв.; изшѝткам, -аш, св., непрех. и прех. Разг. Изшътквам, изшътвам2. – Ш-ш-т! – изшиткаха му няколко гласа. – Мълчи, че почва. Г. Мишев, ЕП, 36. – Ако вземе сега да се точи цялото село... – дочу се от другата страна на пътя гласът на Димко. – Шшшт – изшитка войводата сърдито. Д. Талев, И, 32. Докато се двоумеше какво да предприеме, от храсталака се показа слаб, висок човек с каскет на главата. Лиляна хукна да бяга, но той ѝ изшитка, като я извика на име: – Лиляно! Лиляна! Чакай! К. Калчев, ЖП, 390. А по средата ний, .., / мълчим и се таим. Ни шук, нито мълва... / Сал дядо Ильо понадникне там с глава, / отдръпне се и – сст! – изшитка с пръст на устни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 29. Скоро ще го изшиткат и от тази служба.