ИЗШМУ̀ГВАМ, -аш, несв.; изшму̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изваждам нещо отнякъде, обикн. бързо, крадешком. С другата си ръка изшмугна от задния джоб на панталона дамско седефено револверче, сложи го на бедрото си и се замисли с втренчен поглед на юг. П. Михайлов, ПЗ, 58. И той, подигнал се на пръсти, надзърна в прикачената на гредата мръсна цедилка, бързо крадешком изшмугна черно парче ръжен хляб. П. Михайлов, ПЗ, 91.
ИЗШМУ̀ГВАМ СЕ несв.; изшму̀гна се св., непрех. Диал. Излизам, измъквам се отнякъде бързо, крадешком. Старецът се изшмугва из храстите, чист и благ като праведник. Дяволското изчадие обръща към него брадатата си глава, но вместо да подскочи от страх, смирено тръгва към него. П. Вежинов, ЗНН, 134.