ИЗШОПУРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изшопуртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изшопуртя̀л, -а, -о, мн. изшопуртѐли, св., непрех. Диал. Обикн. за вода – изливам се изведнъж, за кратко време с шум, шуртене. Нещо изшопуртя. Стъклото на прозореца издрънча като от водна струя, внезапно ливнала през тъмните небеса. Ив. Хаджимарчев, ОК, 234.