ИЗШУМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изшумоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. изшумоля̀л, -а, -о, мн. изшумолѐли, св., непрех. Издавам или предизвиквам с движението си кратко шумолене, шум; изшумявам. Повея лек нощен ветрец, изшумоляха люляковите храсти. К. Калчев, ЖП, 166. Писмото изшумолява в джоба на престилката ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 274. Славеят изшумоля в кичестия бряст край оградата и тупна зад него в поточето. Кр. Григоров, Н, 34. От време на време се откъсне лист, завърти се лимоненожълт, изшумоли и се свлече бавно към земята. Ем. Станев, ЯГ, 33. изшумолява се, изшумоли се безл. В близките храсти се изшумоля. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 51.