ИЗШУМОЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изшумолявам и от изшумолява се; изшумяване. В това време отвън се разнесе леко изшумоляване. Бай Васил стана, приближи се до прозореца и се ослуша. К. Калчев, ЖП, 357.
