ИЗШУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изшу̀шна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. С шушнене казвам нещо набързо; изшушуквам, прошушвам. Владо дишаше тежко. Марин се надвеси над него... – По-бързо, да се превърже! – изшушна той. М. Яворски, ПОББ, 23. – Ах, венчава се! – изшушна тя. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 131.