ИЗШУШУ̀КВАМ, -аш, несв.; изшушу̀кам, -аш, св., прех. Шушукам, шушна кратко време, набързо; изшушвам, прошушвам. Едни се преструваха, че търсят някого и бързат, но се застояваха, други се навеждаха към нечие ухо, изшушукваха нещо и се отместваха настрана. Г. Караславов, ОХ III, 529. – Хайде, стига вече – изшушука в ухото ѝ Фотина. И добави по-високо, сякаш да уплаши момичето. Д. Талев, ГЧ, 239. – Слушай! – изшушука той строго. – Мене тези кучешки работи не ми харесват. – Хайде, не дрънкай! – смуши го тя. Г. Караславов, С, 17.