ИЗШЪ̀ТВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изшътвам1 и от изшътвам се; изшетване.
ИЗШЪ̀ТВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изшътвам2; изшъткване.
