ИЗЩУРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изщурѐя, -ѐеш, мин. св. изщуря̀х, прич. мин. св. деят. изщуря̀л, -а, -о, мн. изщурѐли, св., непрех. 1. Разг. Ставам като щур, луд; полудявам, побеснявам, излудявам. Затворихме децата вкъщи два дена и те изщуряха.
2. Диал. Оглупявам, изкуфявам, изветрявам, изфирясвам. – Гушни се тука, както като малка, / и си кажи – той... дядо... изщурял... Сл. Красински, БН, 86.