ИЗЯВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Представител на някого, който изявява, разкрива, съобщава нещо – неговата воля и под. Христос възгласява: „Аз съм обещаният месия, аз съм самият изявител на Отца“. КТЕМ, 206. По съгласие от папа, когото вече почитали за изявител на божията воля, нарекъл ся [Пипин Къси] в 752 л. крал. ВИ, 75. // Лице, което прави изявление (Ст. Младенов, БТР).