ИЗЯВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до изявително наклонение. Всяко глаголно време може да бъде изразено с две форми: изявителна и преизказна.
◊ Изявително наклонение. Грам. Глаголна категория, която чрез формата на глагола означава действието в неговото реално осъществяване и по собствено наблюдение. Разгледаните дотук глаголни времена принадлежат към изявителното наклонение, което представя действието откъм неговата фактическа страна, направо в извършването му, без да се поставя то във връзка с никакви особени обстоятелства. Л. Андрейчин и др., БГ, 178. Действието и състоянието на предметите ся изрекват според четири разни способи. Тии способи ся наричат наклонения: изявително, повелително, условно. Ив. Момчилов, ПСЕ, 53.