ИЗЯВЛЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар., книж.); изявя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изявявам. На пръсте се броеха ония, които в своите отношения с нас ни изявляваха чистосърдечна дружба както изпреди. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 845. И тя изявляваше своето състрадание към злочестите тъй нежно, тъй мило, щото те приемаха добрините ѝ със сълзи на очите. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 572. На секий язик са употребляват гласове и речи различни. Сяко дете, като ся роди, обвезано е да научи тия речи, за да изявлява сичкото, що ище. Е. Васкидович, ПП (превод), 77. Болният тряба да изявлява болестта си лекарю, ако желае да ся излекува. А. Гранитски, ПР (превод), 118. Дневният сън изявлява или безделие, или ненаказание. П. Радов, КТБР, 68. Человеците изявляват безумието си в пят разни случаи. А. Гранитски, ПР (превод), 74. – Вий ще видите следователно, че той продължава да изявлява грешките си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 221. изявлявам се, изявя се страд. Сякое число изявлява са со знакове, които са именуват цифри. Хр. Павлович, А, 2. Великият празник, както са видеше, са приближаваше вече към своя край или са ограничаваше само с пеение и с пушканиета, с които сѐ още са изявляваше особена радост. Знан., 1875, бр. 14, 214.
– От рус. изъявлять.