ЍЗЯД, мн. няма, м. Диал. Форма, изглед на месеца след пълнолуние, когато намалява; разсип, гинеж. Кога е изед месечината, ако се опулиш у човека, ке прави пакост. СбНУ XII, 130. Малите деца ги зарануят на изед. СбНУ IX, 132.
◊ Няма изяд. Диал. Не може да се изяде, не се свършва, много е (Н. Геров, РБЯ).