ИЗЯ̀ДА ж. Диал. 1. Тежка болест, която убива, „изяжда“ човека (Т. Панчев, РБЯд).
2. Прен. За лош човек (мъж или жена), който тормози, мъчи тези, с които общува.
ИЗЯДА̀. Вж. изядам и изядвам.
