ИЗЯ̀ДАМ, -аш, несв.; изядà, -ѐш, мин. св. изя̀дох, прич. мин. св. деят. изя̀л, св., прех. Остар. и диал. Изяждам; изядвам. – Как искате да имаме, когато каквото изкараме – изядаме го и го изпиваме. Й. Йовков, Б, 17. Много пъти в клас бяха правили диктовка, но Ангелчо все объркваше, изядаше не само букви, ами цели думи. Ст. Даскалов, БП, 144. Людието са бояли, че ръждата ще изяда бърже изклепаното желязо. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 26. И секиму добро струва, / само, знайте, за парата, / като човек – що да прави? / Изяда си и месата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 29. Не е луд, който изяда два зелника – луд е оня, който му ги дава. Погов. Хубавата ябълка свинята я изяда. Погов. Обр. Огънят изядаше алчно и немилостиво натрупаното богатство на селския труд. Ив. Вазов, Съч. XII, 19. изядам се, изяда се страд. Па освен това ядохме какво ядохме, па то изяда ли се толкова нещо, па си разделихме закуските и вината. Ал. Константинов, Съч., 119.
ИЗЯ̀ДАМ СЕ несв.; изядà се св., непрех. Остар. и диал. Изяждам се; изядвам се. – Бордюрът не е паваж – сложиш ли го веднъж, отиде с векове. Нито се изяда, нито се изкривява. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 417.