ИЗЯ̀ДАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изядам и от изядам се; изяждане, изядване. Горили християните на огън, давили ги, хвърляли ги на изядане от дивите зверове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 287.
