ЍЗЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Който се яде с удоволствие; вкусен. Милице, либе Милице, / да станеш рано в неделя, / .. / наготви гозби изядни. Нар. пес., СбНУ XXVI, 117.
ИЗЯ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изям като прил. Който е неравен, изтънял или нащърбен, протрит от дълга употреба. Тя гледаше тия обувки, изпъстрени с кръпки, разкривени, с изядени токове, и жалост изпълни сърцето ѝ. А. Гуляшки, МТС, 194. От каруците се носеха стари железа, конски подкови, изядени ралници, уши от мотики и брадви. Й. Радичков, СР, 130. Изядени подметки. // Изронен, подкопан. Изяден бряг. Изядени стени.