ИЗЯ̀ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от изяждам и от изяждам се. Вместо да изчезнат, както обикновено след изяждане на плячката, те [орлите] непрекъснато кръжеха над младото стадо. Н. Хайтов, ПГ, 48. – Да погазваме добрите чувства... В името на какво? На дребното властогонство, на взаимното изяждане и собственото си смрадливо благополучие? Ем. Манов, БГ, 197.