ИЗЯЛОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изяловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя ялово, неплодородно нещо, обикн. почва, земя. – Ти с твойта яровизация, както ми изглежда, ще изяловиш целия блок! Ст. Даскалов, СЛ, 266. – Четиристотин декара земя да изяловат! Ама те може под съд да отидат бе! Ст. Даскалов, СЛ, 346. изяловявам се, изяловя се страд.
ИЗЯЛОВЯ̀ВАМ СЕ несв.; изяловя̀ се св., непрех. Диал. 1. Ставам ялов, преставам да раждам. Овце измряха, свинете се изяловиха, житото не поникна. Ст. Даскалов, СЛ, 413. Те се наврели, горките, под козата да видят дали не е дойна, пък тя се изялови, та не беше дойна. К. Георгиев, ВНП, 78. Грижите на Христака за телните крави бяха големи. На заводените крави, да се не изяловат, още в началото не им даваше сол. Ил. Волен, МДС, 198.
2. Прен. Оставам без резултат, не постигам целта си. В „Изток“ пише, че на 17 того руският цар Александър щял да доде и да прегледа сам си войската, защото у Петербург са говорило, че дотогава Цариградската конференция ще са изялови. НБ, 1876, бр. 54, 211.
3. За зима – оставам без сняг, след като рано, преди Димитровден, е паднал малко. Още не са изяловила зимата. Π. Ρ. Славейков, БП ІІ, 39.