ИЗЯСНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който изяснява, пояснява нещо; пояснителен, разяснителен. Рисунките, които той направи по изискванията на текста, и ония, които той изписа по свой почин, са прекрасно изяснително средство за четеца. Г. Томалевски, АН, 7. Оттука излизат съждения последователни и изяснителни. Й. Груев, КЛ (превод), 55–56. Предложенията може и според своето изражение да ся разделят на 1) Повествователни или изяснителни, в които просто ся утвърдява или отрицава нещо за подлежащето. Ив. Момчилов, ПСЕ, 105.