ИЗЯ̀ЩЕСТВО, мн. няма, ср. Качество на изящен; изисканост, финес, изтънченост. Райна беше очарователна; пак това антично изящество в чертите и профила на миловидното ѝ лице. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. Стаята беше наредена с вкус и дори с изящество. Д. Талев, ГЧ, 360. Из тези песни [елегиите] извира едно обаяние, което произлиза еднакво от дълбочините на чувството, както и от чудната простота и изящество на израза. Б. Ангелов, ЛС, 36. Изящество на музикалното изпълнение.