ИЗЯ̀ЩНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изящен. Изящността на формата е така необходима в поезията, както и възвишеността и богатството на мислите и чувствата, които трябва да изражава. К. Величков, ПССъч. VIII, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)