ИКЕБА̀НА, мн. няма, ж. 1. Традиционно японско изкуство за подреждане на цветя, клонки от дървета и др. във ваза. Умението да се подреждат цветя се предавало от човек на човек. Към средата на XV век се открило първото училище за икебана. ЖД, 1969, кн. 11, 22. На двете масички, покрити със снежнобели покривки, нечия грижовна и опитна ръка бе поставила ваза с цветя, подредени по най-строгите закони на икебаната. К. Крачунов, С [еа]. Тази асиметричност, която се среща и в икебаната, в японската архитектура и живопис, писателят обяснява с асиметрията като символ на многообразието и величието на природата. БЕЛ, 2002, кн. 2–3 [еа].
2. Подредените по този начин цветя. Икебаната от полски цветя сполучливо се вписва в „селската“ обстановка. Но тя хармонично се допълва, ако на масата има дантелена покривка. Строит., 2011, бр. 31, 29.
– От яп.