ИКИНДЍЯ, мн. няма, ж. Диал. 1. Времето около 4 часа следобед, между пладне и залез слънце; привечер, надвечер. Не остава нищо друго, освен да намериш някоя дебела сянка край реката или някое изворче, да полегнеш и в таквоз приятно положение да дочакаш икиндия, когато вечерната хладовинка надвива на слънчевите лъчи. Хр. Максимов, СбЗР, 18. Наближаваше икиндия. Слънцето грееше свъсено през пояс сиви и редки облаци, прихлупили вакарелските възвишения. А. Христофоров, А, 32. Къс е пътят на есенното слънце и по икиндия то вече се спуща ниско над баирите. Н. Тихолов, ДКД, 26. Че си Величка заплака, / плакала и нареждала, / от зора до икиндия. Нар. пес., СбНУ XXVII, 257.
2. Закуската, която се прави по това време; следобедна закуска. Завел ги войвода / на нива голема. / .. / Икиндия яле. / Па войвода каже: / „Девойки, девойки, / коя ще се найме / дома да си иде, / вечера да сготви?“. Нар. пес., СбНУ XXIV, 182.
– От тур. ikindi.