ИКÒНИЧКА ж. Умал. от икона1 (в 1 и 2 знач.); иконка1. Понякога [Тодю] се изправя пред малката иконичка, която Юрданица бе окачила на стената, гледа я с часове и се кръсти с бързи и небрежни движения. И. Петров, МВ, 182.
