ИКОНОБÒРЕЦ, мн. -рци, м. Истор. Последовател на иконоборството; иконокласт. Това са години, които историята на Византия запомня с напрежението на вътрешни стълкновения. Император Теофил (829 – 843) дава власт на иконоборците. С изобретателна жестокост се заличава иконопочитанието. Н. Драгова, КО, 31. Въздигнатите от иконоборците недоумения относително за почитанието на Св. кръст, на иконите и мощите бяха решени на седмия вселенски събор. ПСп, 1873, кн. 7–8, 64.
– Хр. Павлович, Царственик, 1844.