ИКОНОБÒРСТВО, мн. няма, ср. Истор. Движение във Византия през VIII и IX в., изразено в борба против почитането на иконите, свързано с борбата против манастирското земевладение. Учителят владее до съвършенство цялото църковно-канонично наследство, проверено и преговорено още във Византия, особено подробно в годините на иконоборството. Н. Драгова, КО, 84. Папи, патриарси, иконоборство, схизми имат една подкладканадмощието. Б. Болгар, ПД, 135. По заповедта на царя Костантин са препира със сваления патриарх за иконоборството (в 844 г.). Р. Каролев, УБЧИ, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)