ИКОНОГРА̀ФИЯ ж. Изк. 1. В история на изкуството – наука за портретната живопис, която изследва изображенията на религиозни, исторически, митологически и др. лица и сюжетни сцени, имащи строго определена система за изобразяване. По-нататъшното развитие на иконографията заедно с още по-задълбоченото вникване в духа на различните епохи и умението да бъде видяна творбата с очите на нейните съвременници без съмнение ще донесе още много успехи в разчитането на сложния шифър на времето. Хр. Ковачевски, СК, 102.
2. Строго установена система от правила за изобразяване на религиозни, исторически, митологически и др. лица и сюжетни сцени, характерни за даден тип култура. Класическата иконография на Зевс е създадена в периода на гръцката класика от Фидий. Й. Атанасова-Георгиева и др., АП [еа]. Староиталийското божество Силван, свързан първоначално, както личи от името му, преди всичко с горите и дивата природа, е почитан сравнително ограничено по време на републиката в Рим. В обикновената си римска иконография Силван е изобразяван прав, с буйна коса и брада, облечен в къс хитон. В дясната си ръка той държи косер, а в лявата най-често клонка. Вдясно при краката му обикновено се изобразява куче. Археол., 1993, кн. 2 [еа].
3. Рисуване на икони и стенописи; иконопис.