ИКОНÒМ1 м. Книж. 1. Лице, което се грижи за поддържане на домакинството и финансовия отчет в голям частен дом, имение и др.; домоуправител. – А сега вървете да помагате на Никифора. Ако дойде Аароновият Владислав, вие по-добре говорете с него за платата, защото икономът е стар и стиснат. А. Дончев, СВС, 81.
2. Остар. Служебно лице, което завежда домакинството, занимава се със снабдяването някъде (в предприятие, войска и др.); домакин. В един правилник, в който са означаваха длъжностите на стотниците, десятниците, икономите, куриерите и пр. във време на въстанието, той беше изложил в няколко параграфа и дисциплината. З. Стоянов, ЗБВ I, 395. Той [Бенковски] са избра малка четица, или по-добре главен щаб измежду панагюрските юнаци, който са състоеше от следующите лица: Крайчо Самоходов – байрактар; П. Мачев – иконом. З. Стоянов, ЗБВ II, 34.
3. Калугер – управител на манастирско стопанство. Пълният калугер се наричаше отец Герасим и беше иконом на великата лавра Св. Четиридесет мъченици. Ст. Загорчинов, ДП, 232.
4. Църк. Титла, отличие на свещеник за проявено усърдие и дългогодишна служба. В града ви ся е съставило настоятелство за събирание помощи за пострадалите от отвъд Балкана и председателят на това настоятелство иконом поп Христо пише тука на нашето настоятелство, за да му изпрати помощ. АНГ I, 162. Този чернокапец [владиката Григорий] и тая година избягнал преди същия ден. Затова бил поканен на негово място да служи в тоя ден иконома П. Арнаудов. НБ, 1876, бр. 30, 118.
– От гр. οἰκονόμος. – С. Врачански, Неделник, 1806.
ИКОНÒМ2 м. Остар. Пестелив, спестовен човек; икономист2, пестовник, пестеливец. – Баща ми – бог да го прости, – като не беше ученик [учен], че не може зер да спечели и нам да остави. Хем как знаеше да стиска парата! Такъвзи иконом не вярвам да има между учениците [учените] хора. Т. Шишков, ГМ, 57.