ИКОНÒМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Икономичен1. Той [Матей Матов] не би бил толкова нещастен, ако имаше друга жена, познала на младини лишения и дори бедност, възпитана да скътва, да събира, икономна и благоразумна. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 459. „А бе, ти пиеш скъп тютюн. Купувай по-евтин“, казвала разумната и икономната жена и целувала го още веднаж. Л. Каравелов, Съч. VII, 11.