ИКОНОМЍСВАМ, -аш, несв.; икономѝсам, -аш, св., прех. 1. Запазвам част от определени за употреба, за изразходване средства, суровини, енергия и др., правя икономия; спестявам. Трифон не си дояждаше, за да икономиса част от надницата за издръжка на семейството си. М. Марчевски, МП, 9. Предната вечер беше дал в заем на Траян цялата си заплата. Ами сега? – Поврага му заплатата, все ще икономисам нещо – война е сега, никой не може да ти улови края. В. Нешков, Н, 172–174. Двеста лева. Само толкова ѝ останаха. Пък кой знае кога ще получат заплата. Ще икономисва, та да видим докога ще ѝ стигнат. Елин Пелин, Съч. IV, 166.
2. Прен. Разг. Неодобр. Скривам съзнателно нещо, което зная (факт, истина и под.), обикн. за лична изгода. Нешев взе листа, прочете го и глухо възкликна: – Хм!... А вчера ме уверявахте, че всичко сте ми казали. Но и тук икономисвате нещичко от истината, нали? Ето, пишете, че не сте женен, а имате жена и дете. X. Русев, ПЗ, 158. икономисвам се, икономисам се страд. Лошо ли било, ако общината склони да приеме електричеството от мелницата за осветление на града, пък с парите, завещани от доктор Янакиев, да направят стълбовете, жиците и другите приспособления? Щели да се икономисат суми за други цели. Ем. Станев, ИК III и IV, 398. Поради липса на камашит тия [покривни] обшивки бяха изпълнени с дъски. Въпреки че всички обшивки бяха направени от отпадъци, те можеха да се икономисат и да се употребят там, където въобще дървесината не може да се замени. СП, 1958, бр. 150, 3.