ИКОНОПЍС, -тà, мн. -и, ж. 1. Вид средновековна живопис, религиозна по теми и сюжети, с култово предназначение; иконна живопис, зография. Би могло да се отбележи, че в католическото църковно изкуство, композицията, която в православната иконопис се нарича „Умиление“, най-често и съвсем спонтанно бива приближавана по дух и настроение до Пиета. К. Янакиев, ДИ, 13.
2. Само ед. Рисуване на икони (във 2 знач.); иконография. Наистина тревненската школа не даде видни представители в областта на светската живопис, ограничи се предимно в иконописа, но направеното от иконописците заслужава внимание и по-обстойно проучване. НК, 1958, бр. 31, 4.