ИКОНОПОЧЍТАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Почитане на иконите като израз на религиозен култ; иконопочитание, иконопоклонение. Историческото движение налага иконопочитането като необходима идеология. Формират се, узаконяват се нови социални взаимоотношенияфеодалнитеи религията трябва да намери образи, които да построят нов небесен свят, прототип на земния. Н. Драгова, КО, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)