ИКОНОПОЧИТА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който почита иконите; иконопоклонник. Управителят на славянската област, бъдещият учител на славяните Методий е също иконопочитател. Н. Драгова, КО, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)