ИКОНОСТА̀СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от иконостас. В стаята ѝ гореше кандилце пред мъничко иконостасче, пред което тя се молеше на своя бог. Ив. Вазов, Съч. XIV, 103. Пъстрата нова черга, изтупаните червени възглавници, кандилото с иконостасче в ъгъла светеха излъскани и почистени от майка му. П. Стъпов, ЖСН, 76.