ИКРА̀М м. Остар. и диал. Почит, чест, уважение. Па що е право – право, и селените го почитаха, имаха му икрама и го слушаха – думата му две не правеха. А пък какъв гостолюбец беше дядо Стоян! Хр. Максимов, СбЗР, 9. При това условие решаващото в избора бяха личните качества на момата: да е паметна, да има добър нрав, да е добра домакиня, да има икрам на човека. Ив. Хаджийски, БДНН II, 133. Нощуваше [гъдуларят] у дома, и баща ми му правеше много икрам; туряше го на трапезата всякога до него да яде и подир ядене караше го да му свири с гъдулката и да му пее. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 23. Като ма, мамо, бре жениш, / като ма жениш и домиш, / защо ма, мамо, не питаш / зная ли икрам да чина / на свекар и на свекрва, / на зълви и на девере? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 470.
– От араб. през тур. ikram.