ИКРАМДЖЍЙКА ж. Остар. и диал. Жена, която обича да проявява почит, уважение, да прави икрам. След сватбата невястата още повече ѝ се хареса – такава мила и весела, така сладко приказва, па и пъргава и икрамджийка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 226. Що съм села изходило, / що съм моми излюбило, / гюл Яна – Янчице, / .. / леле икрамджийке, / сведна себапчийке! Ц. Церковски, Съч. I, 165. Бояджии брати! / Хайде отивайте, / за моята сестра / назад ке се върна, / язи ке ви стигна, / сестра да ви дада, / че мощне е икрамджика. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 201.