ИЛ. Вж. или.
ИЛ неизм., прил. Диал. За бивол – който има полегнали назад рога.
– От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
ИЛ, ѝлът, ѝла, мн. ѝлове, м. Тиня, утайка, нанос. При това към групата на песъчливите почви могат да се отнесат както чистите пясъци, така и пясъците с неголям примес на глина или ил. Ст. Станчев, X, 558. Прахът се състои от аморфна силициева киселина, а илът представлява смес от каолин, окисите на желязото и на мангана (глина). П. Боянов, П, 36.