ИЛА̀Ч м. Диал. Лекарство, цяр, лек. За баба и дядо бе истинско удоволствие да чуят причината за нейното посещение. Научила от някакви хора, че баба сама излекувала детето си от треска. И тя имала болно от треска, та дошла да иска илач. И. Петров, ПР, 14. – Колкото пари имаме, изпратих ги за аскера. Той е гладен, гол, въшлясал... За ранените няма илачи! Хр. Бръзицов, НЦ, 191.
– От араб. през тур. ilâç.