ИЛЀ, мн. -то, ср. Диал. Нечестна постъпка, измама. – Остави. Не съм аз дете. И да знаеш, у мене иле няма. Казах, ще свърша. Д. Талев, ЖС, 433.

– От араб. през тур. hle.


Източник: Речник на българския език (онлайн)