ЍЛЍ и (съкр., обикн. без удар., поет.) ил съчинителен съюз. I. Разделителен. Свързва еднородни части на изречение или прости изречения в сложно, когато се посочва, че изразените чрез тях факти, действия или състояния взаимно се изключват или се заменят. Някога, някъде – насън или наяве – той е виждал това лице, виждал го е със същите очи, със същия нос. Г. Караславов, Избр. съч. I, 127. „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за своята възторгна реч – свобода иди смърт.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 56. Пред него стоеше висок, смъртно бледен момък. С една реч, човек, който е избягал от тъмница или ще иде в нея. Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. Запей и ти песен такава / .. / Запей или млъкни, махни са! Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. „На мене е обречено сърце ти: / то ще е мое – или ничие!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 93. Денем стоеше в кръчмата или ходеше по полска работа. Елин Пелин, Съч. III, 138. По кожата ѝ полазиха тръпки. Но от страх или от студ, тя не можа да разбере. Г. Караславов, Тат., 257–258. Донеси или прати дрехи и сведения. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 202. Сега или никога. За щастие или за нещастие. Или… или. Съотносителен. За подчертаване на алтернативността. – Ти няма повече да ореш тая нива, та каквото ще да стане! – Няма, няма. Или ти, или аз – мислеше Еньо и гледаше втренчено към брата си. Елин Пелин, Съч. III, 156. „Аз мисля, че и смъртта е по-сладка от такъв гнуснав и унизителен живот и затова тряба или да са живее по-добре, или да са умре с пушката в ръка – другояче са не може.“ Л. Каравелов, Съч. IV, 67. Човек би помислил, че той [Живко] или не чувствуваше страхотията на войната, или я чувствуваше много по-силно от Попето. Й. Йовков, Разк. ІІ, 79. Ще умре един от нас – / Ил мъжът ти, или аз! Хр. Ботев, Съч. 1929, 30. Дай ми, Видо, едно око? / Или дай ми, ил продай ми, / ил за паре, ил без паре. Нар. пес., СбНУ XXII–ХХІІІ, 28. Дотогава или камилата, или камиларят. Погов. Или всичко, или нищо. // При изброяване на възможности, които взаимно се изключват (към всяка от изброяваните части на изречението или към всяко изречение). Мнозина из околните села мислиле, че тя е или врачка, или магьосница, или вещица. Л. Каравелов, Съч. II, 154. Тук има или любов, или мъст, или ревнивост, или друга полуда на човешка душа. Ив. Вазов, Съч. X, 19. Бяха облечени в полуселски, полуградски дрехи или много тесни, или твърде къси за широките им плещи и за дългите исполински снаги. Ст. Загорчинов, ДП, 31.
II. Съединителен. Свързва еднородни части на изречението или прости изречения в сложно, когато се изброяват, редуват различни възможности (към последната част); и. „Народен“ се наричаше там всякой българин, избягал от въжето, от тъмницата или от насилието на турците. Ив. Вазов, Съч. VI, 4. Откакто бе дошел аскер в Дебрища, млада жена не смееше да излезе сама ни по селото, ни по нивата или в гората. Д. Талев, И, 386. Към всяка от изброяваните части; ту… ту, било… било. Тук-там с радост окото съзира или срутени овчарски кошари, или уединени нивици от овес, или друг признак от человеческо присъствие. Ив. Вазов, Съч. XV, 8. Старецът залагаше тоя капан в набелязано от по-рано място – или на мъничка, едва видима пътечка, или край някой слог. Ем. Станев, ЯГ, 43. А дотрябваше ли нещо да се събират по-предните хора – или даването да режат, или че ги вика агата нещо да им обади, или за друга селска работа – сѐ и дяда Славча ще викат. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6.
III. Присъединителен. 1. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходната част или в предходното изречение (често пред въобще, по-добре, изобщо, както казват и др.). Той изпитваше пръв път страшната, могъщата сила от очарованието на жената, или, по-добре – лъхът от тая сила. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11. Той се подчини на волята на баба си и реши се да направи това, което тя го съветваше, или, по-добре, което му заповядваше. Т. Влайков, Съч. II, 99. Обикновено тия бедни деца се приготвят за иночески чин или въобще за духовно звание. Ив. Вазов, Съч. XV, 28. Намерението им да се слеят или, както те казват, да се концентрират, наумява вавилонско стълпотворение. Г. Кирков, Избр. пр I, 31. Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто, или, както що казват някои си, безграмотно. У, 1870, бр. 1, 5. Ние се мъчихме да изложим туй си съчинение и да го представим под един общенароден, или, както въобще се казва, под един „популярен“ вид. В. Берон, ЕИ, V.
2. Присъединява части на изречения, които характеризират назования с предходната част предмет по друг начин. Баба Гана, или моята втора майка, беше твърде добра жена и обичаше ма като свое дете. Л. Каравелов, Съч. IV, 48. Нашите по-първи хора, или чорбаджиите ни, не са като простий народ, че да ги убедиш и да ги поведеш накъдето ищеш. Π. Ρ. Славейков, ГУ, 63. // Присъединява части, които назовават синонимно предмета, назован с предходната част. Разумният земледелец са старае да извлече из земята колкото са може повече храна... Разбира са, че ако той са е решил вече да осъществи своите желания, то е длъжен да изучи оная велика наука, която са нарича агрономия или наука за земледелието. Знан., 1875, бр. 1, 6–7. Господин Бучински има нова къща на три ката, или триетажна. Ив. Вазов, Съч. IX, 4. Обикновено на третий ден ся покаже на всяко болясано място червена пришчица, от която на пятий ден ся изсипе шарка или сипаница. Й. Груев, КН 7 (превод), 109. // При собствени имена. Присъединява части на изречения, които дават друго название на предмета, назован с предходната част. Изкачихме са на Стара планина на онова място, което са нарича Равно буче или Царски извор. П. Хитов, МП, 12. Горна България е обиколена в средата с непристъпни планини и в която главният град е София, т.е. Средец или инак Триадица. НБ, 1876, бр. 6, 23.
3. Въвежда самостойно въпросително изречение, обикн. в монолог, което съдържа предположение за друга възможност или факт, който е известно обяснение на действието в предходното изречение. Той се мислеше пропаднал, а вместо това го гонят от тука, дават му срок три часа, за да тръгне. Или сънуваше! Ив. Вазов, Съч. XII, 125. Моето око я [розата] отличи сред куп други цветя, и аз ти я изпратих да се огледа в нея оная, която владее мечтите ми. Или ти не се досети от кого е и я захвърли? П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 284. Де си дянала новата кърпа, дето ти я донесох? Или и нея си дала на дъщеря си? Л. Каравелов, Съч. II, 178. Не разбирате ли... трябва да се подчините, вие сте обсадени. Или искате да се пролива кръв? Д. Талев, И, 393. Що се той мореше с тоя дълъг труд? / Или бе философ? Или беше луд? Ив. Вазов, Съч. I, 188. Майка ми бе другоселка, от Рамково. Не затуй ли я сварвах често да седи в летни вечери на потона до прозореца сама? Или затуй, че бе изгубила своя хубав първенец и тъмна сянка оттогава бе покрила нейното лице? БР, 1931, кн. 4–5, 121.
4. Обикн. в реплики – въвежда самостойно въпросително-възклицателно изречение, което съдържа довод или причина за действието на предходното изречение (при изразяване на неодобрение). – Де си газил цял ден, направи блато въз килима... Или мислиш, тука – сто слугини има! А. Разцветников, ОНН, 20. – Ти ли ще ме учиш, бре просяко! Или не помниш, че баща ти ореше с биволица и теле, а майка ти предеше на чуждите хора. Н. Каралиева, Н, 152.
IV. С други съюзи: Или пък. Съчинителен. За засилване значенията му. Старецът не ме разбра, или пък не искаше да ме разбере. Й. Йовков, Разк. II, 31. Понякога го пращаха тук-там на работа за чаша ракия, или пък го караха да рине оборите. Елин Пелин, Съч. III, 174. Очевидно, мъчно ѝ бе да тършува дребна монета в тоя студен вятър, или пък не намери такава. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. – Аз чувствувам себе си способен да извърша най-трудните, най-славните и най-благите подвизи, или пък най-страшните дела. В. Друмев, И, 11. Аз ще те чакам в пъстра премяна, / ти ще решаваш – / или венчило, или пък гроба. М. Минева, МП, 14. Дали… или, ли… или. А. Съчинителен. Във въпросително изречение, пряк въпрос, за запитване при съмнение, колебание между две и повече възможности. Зададе се облак темен / откъм гора, от Балкана: / дали ще е дъждец дребен, / или ще е буря страшна? Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Две сърца се знойно любят, / старо харо ги дели, / дали времето си губят, / или бог ще се смили? Π. Κ. Яворов, Съч. I, 15. Защо ми са сърдиш, / любе, та ми не доаждаш / – дали конче нямаш, любе, / или друм не знайеш? Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 192. Що се, Марко, под мустак усмиваш? / Дал се смееш на суй вечери, / ил се смееш на вино цървено, / ил се смееш мене на старостта? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 41. Б. Подчинителен. а) Свързва с главното изречение подчинено допълнително изречение, непряк въпрос, което съдържа съмнение, колебание между две или повече възможности. Иван, позасрамен, още се чудеше да се смее ли, или да се сърди. Й. Йовков, ПГ, 22. Дали двамината са чакали на пътя да се изниже край тях цялата редица от ездачи, или са се качили в гробищата, разбрах чак когато пътеката изви далеч напред и аз хвърлих поглед надире. А. Дончев, ВР, 15–16. Не знаеше тя какво ѝ стана от последните думи на дяда Славча: дали се зарадва, или се уплаши. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 133. „Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е, или слава!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Я послушайте моми и ергени, / дал кавал свири, ил мома пее. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 61. „Из пътя момче минова. / Стигни го, мале, питай го, / главено ли я, ил не я.“ Нар. пес., СбНУ ΧLVII, 103. б) Свързва с главното изречение подчинено подложно изречение, непряк въпрос, което съдържа съмнение, колебание между две или повече възможности. Не се познава / дали змия си, или человек. К. Величков, АД (превод), 208. Годен ли е, или не, ще се види от работата му. в) Свързва с главното изречение подчинени обстоятелствени изречения за условие, които съдържат взаимно изключващи се условия за изпълнение на действието в главното изречение. Но има едно нещо: удариш ли го, или не сполучиш, подозрението ще падне пак на вас. Ив. Вазов, СбНУ II, 62. Улучил ли ученикът, или не улучил, учителят е длъжен да обясни. Р. Каролев, РЗМ, 40. Дойде ли, или не, аз ще го чакам.
– Други (диал.) форми: àли, ѐли, я̀ли.