ИЛЍК, мн. -ци, м. Обшит, поръбен прорез на дреха, в който влиза копче, за закопчаване на копче. От горното джобче до илика на жилетката висеше в полудъга жълтият пиринчен кордон на часовника му. Ст. Чилингиров, ХНН, 57. В дамското облекло се изработват три вида илици: с парче, обримчени и отделно ушити или изплетени илици. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 33. Дебелината на плата налага конецът, с който се изработва иликът, да бъде по-дебел, усукан, здрав. Т. Кръстев и др., ТГДО, 53.

– Тур. ilik.


Източник: Речник на българския език (онлайн)