ИЛЍНДЕН, мн. няма, м. 1. Християнски празник – денят на Св. Илия, двадесети юли. Мар де са чуло и видело / сряд лято слана да панне – / до мяш Петроуден и Илинден. Нар. пес., СбНУ ΧLVII, 30. Обзаложила са ѝ Марийка / .. / Дунава да си преплава / .. / Наплавала й Марийка, / на сами ден, на Великден, / изплавала й Марийка / на сами ден на Илинден. Нар. пес., СбНУ XXVI, 42. Вярна са клетва заклели: / който са от тях разбуле, / ще го носят от Великден до Илинден. Нар. пес., СбНУ VI, 71.

2. В съчет. с предл. пο. Дните, времето около този празник. По Илинден бяха големи горещини тази година.


Източник: Речник на българския език (онлайн)