ИЛЍНДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който става на Илинден, който е свързан с Илинден. Илинденски събор.

2. Който е свързан с Илинденско-Преображенското въстание. И мурите в буря / илинденски приказки пеят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.

Илинденско-Преображенско въстание. Националноосвободително въстание (избухнало на Илинден 1903 г.) на българското население в Македония и Одринска Тракия, откъснати от България съгласно Берлинския договор от 1878 г. и предадени на Турция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)